Старае се едничката луна,
но не е лесно,
тъгата да превърне в смях,
душата в песни.
А блясъкът й, отрзен
през кратерите топли, 
танцува между ризата ти
и червената ми рокля.
Не се сърди
на тези преди теб,
че съм такава,
тъй както аз на всички
преди мен
прощавам.
Щом земни чудесата
се пресичат,
и грешките си
трябва да обичаме.


 

... върхът си!